Акадско царство
— Империя —
2350 – 2150 пр.н.е.
Tеритория при Нарам-Син Акадски
Континент	Азия
Столица	Акад
Официален език	акадски
Религия	Шумеро-акадска
Форма на управление	Монархия
Династия	Саргониди
История	Древност
Площ
	800 000 km2
Предшественик Шумер Наследник Вавилон Гутеи
Днес част от	Ирак  Иран  Йордания  Кувейт  Саудитска Арабия  Сирия  Турция
Акадско царство в Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Акадска империя.

Акадската империя (Акадски / Аккад, A.GA.DÈ.KI „Страната Акад“; Иврит אַכַּד Аккад) е държава (царство), просъществувала приблизително между 2350 пр.н.е. и 2150 пр.н.е. Неин център е град Акад в Южна Месопотамия.

Най-голям разцвет достига при Саргон I, който подчинява градовете на Шумер и завладява по-голямата част от Плодородния полумесец – от Елам до Средиземно море. Акадският постепенно измества шумерския като говорим език в региона. Въпреки това акадците запазват и доразвиват клинообразната писменост, създадена от шумерите.

От 2334 г. пр. Хр. цар на Акад става Саргон Велики. Той поставя началото на могъща династия, която управлява в продължение на 150 г. Саргон надделява в двубой с владетеля на град Ур и разширява териториите на държавата си по долното течение на Тигър и Ефрат. Владетелите на Акад започват да се титулуват Цар на Четирите посоки. По времето на могъществото на Акадското царство в Месопотамия се разпространява източносемитския акадски език, като ролята и употребата на шумерския значително намалява. Акадският език е първата лингва франка в историята и остава в употреба близо две хилядолетия след края на Акад. Амарнският древноегипетски архив от времето на Новото царство засвидетелства исторически събития на акадски език. Едва в началото на 1-вото хилядолетие пр. Хр. акадския излиза от употреба за сметка на арамейския.

След превземането на големите шумерски градове, акадците предприемат успешни походи към Древна Сирия и успяват да унищожат конкурентните им Ебла и Арман (дн. Халеб). Те създават първата в историята постоянна и професионална армия, която наброява 5400 войници. Освен това акадците подобряват и селското стопанство в региона като създават мрежа от иригационни напоителни съоръжения, необходими за усвояването на по-големи площи обработваема земя. При наследника на Саргон – Нарам-Син (срещан и като Нарамсин), Акад достига своето могъщество и поддържа постоянна армия от 5400 бойци.

Държавата на акадците е унищожена от нашествието на амореите, които изпърво са привлечени като федерати за охрана на границата откъм арабската пустиня, докато не се еманципират и превземайки и задържайки под властта си старите шумеро-акадски градове Исин, Ешнуна и Ларса не основават ново собствено царство – аморейска Вавилония с център – Вавилон.

Формата Агад се появява за пръв път в шумерски надписи, например в списъка с владетелите на Шумер; Асиро-Вавилонската форма „Акааду“ („на“ или „принадлежащ на Акад“) най-вероятно произлиза от нея. Етимологията и значението на самото име „Акад“ са неизвестни.

Векове по-късно, вавилонският цар Набонид посочва в своите записи^[1], че поклонничеството към Ищар в Акад, по-късно е било заменено с това към Анунит, чието светилище се намира в Сипар. Въпреки многобройните проучвания, градът все още не е намерен. Една от теориите е, че Акад е разположен срещу Сипар от левия край на р. Ефрат, и е може би най-старата част от град Сипар. Друга теория гласи, че руините на Акад са под съвременен Багдад. Древната столица на Акад е разрушена при нахлуването на амореите, които унищожават и Акадската империя.

• 
  Градовете в Акад
• 
  Енума Елиш
• 
  Саргон Акадски
• 
  Генеалогия на Саргонидите
• 
  Победата на Нарам-Син над лулубеите лулубеите
• 
  Руини на двореца Тел Брак, дн. Сирия
• 
  Обелиск с клинописен надпис, 2270 г. пр.н.е.

Нормативен контрол NLI J9U LCCN VIAF

Портал „История“          Портал „Азия“