Авиационни оръдия се наричат автоматични оръдия, адаптирани или специално конструирани за използването им от летателни апарати. Техни отличителни белези са ниското тегло, високата скорострелност, компактността и относително малкия калибър (до 45 мм).

• едностволни
  • класически (напр. MK-108, ШВАК)
  • револверни (напр. Mauser BK-27)
• многостволни
  • двустволни (по системата на Гаст) (напр. ГШ-23, ГШ-30-2)
  • с въртящ се блок стволове (по системата на Гатлинг), имащи 3 – 7 ствола (напр. M61 Vulcan, GAU-8 Avenger)

Основният фактор, влияещ на избора на боеприпасите за авиационните оръдия е типа на поразяваната цел.

Авиационните цели притежават редица специфични особености, например:

• Високата скорост и малките размери на целта намаляват вероятността от попадение, което води до необходимостта от висок темп на стрелбата и висока начална скорост на снарядите.
• По-слабото, в сравнение с наземната техника, брониране снижава изискванията по бронепробиваемост, а големите количества гориво на борда на целите увеличава значимостта на запалителните снаряди.

За поразяване на авиационни цели се използват основно два типа боеприпаси:

• осколочно-фугасни и
• бронебойно-запалителни снаряди.

Наземните цели (танкове, бронирани машини и др.), които са приоритетни за щурмовите самолети и ударните вертолети, имат значително по-тежко брониране от авиационните, което налага използването на бронебойни снаряди.

Широко се използват и трасиращи снаряди, облекчаващи прицелването. По правило бойният запас се снаряжава по смесена схема: бронебоен-осколъчен-бронебоен-осколъчен-бронебоен-осколъчен-трасиращ.

вж. Списък на авиационни оръжия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Авиационно оръдие.

Уикипедия разполага с Портал:Авиация

• История авиационного вооружения

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Авиапушка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​